Понякога животът разделя времето на две части – „преди“ и „след“. За мен този момент настъпи в деня, в който моята майка получи инсулт. Само за миг целият ни живот се промени драстично. Жената, която винаги е била опора за семейството, излезе от болницата напълно инвалидизирана и със загуба на способността да говори. Тогава научих какво е афазията – невидимото последствие от инсулта, което отнема възможността човек да изрази мислите, чувствата и желанията си.

Сблъсках се с нова реалност. Реалност на безсънни нощи, на търсене на информация, на безкрайни въпроси без отговор. Сама трябваше да се справям с трудностите на възстановяването и със самотата, страховете и безпокойството. Не получих никаква подкрепа след изписването от болницата и цялото ни семейство се принуди да се справя с последиците от инсулта – да се преустрои домът ни, да се търси подходящо легло, да се отриват и сменят рехабилитатори, които често идваха, вземаха парите и си заминаваха, без да бъдат полезни... Случи се и епилептичен шок, за който никой от нас не бе предупреден – още едно ужасяващо изживяване. Постепенно нещата започнаха да идват по местата си и да се подрежда ежедневният пъзел от задачи, спешни действия, недоспиване, обикаляне на инстанции и търсене на правилните решения… докато процесът на възстановяване определено се оказа бавен и сложен.

Успях да открия какво правят пациентите и как са се организирали в други страни и общества. Стигнах до сайтовете на Световната организация по инсулт WSO и пациентската организация в Европа SAFE. Прочетох историята на млада жена от Португалия – журналист и майка на три деца, която след като е пострадала от инсулт, е посветила целия си „втори живот“ на това да помага на другите по техния път на възстановяване.

Личната ми болка и житейско изпитание в един миг се превъплътиха в мое вътрешно усещане, че и при нас, в България, би следвало хората да могат да си помагат взаимно и да променят системата. Така се роди Асоциацията за инсулт и афазия – първата и единствена пациентска организация в България, която поставя в центъра не само оцеляването след инсулт, но и живота след него.

В началото се учехме от международния опит. Една от първите ни инициативи беше информационен видеоклип за симптомите на инсулт, излъчен в софийското метро с подкрепата на Столична община. Малко след старта на кампанията научихме, че млад баща е разпознал симптомите при съпругата си именно благодарение на този клип и е реагирал навреме. Родилката и детето ѝ са били спасени.

www.stroke.bg